ЧОВЕШКИТЕ СЛЕДИ

В каньоните, дефилетата и ждрелата са намерени следи от човешко присъствие от най-дълбока древност. Пещерите в каньоните са обитавани от бронзовата епоха и в много от експозиите можем да видим и уникални скални рисунки. В някои от пещерите продължават археологическите разкопки.

Скалните светилища и манастири са били използвани от зората на човешката история заради атмосферата в тях и това, което се вижда от тях.

Във Византийската епоха и Средновековието са строени крепости, които са били защитени от нашественици.

Съвременните пътища, влакови релси следват извивките на дефилетата. Построени са мостове, тунели, които се промушват в уникалните скални образувания.

Бронзова епоха

Едни от най-старите следи от хора са намерени в България.

В пещери като Магурата са намерени рисунки и следи от селища на повече от 8000 години – изумителни сцени на лов, танци и ритуали.

~1500 г. пр.Хр.

Тракийски светилища

Траките изсичат култови ниши и олтари по скалите на Арда и Струма.

В Провадийското плато се намират тракийски светилища, които показват преклонението на хората пред силата и красотата на природата.

X–V в. пр.Хр.

Византийска епоха

Пещерите се превръщат в убежища и манастири.

В Русенски Лом монасите изграждат килии и параклиси в скалите, украсени с византийски стенописи от X век. На Вратцата се намира една от тях.

V–X в.

Средновековие

Българските царе укрепват ждрелата със скални крепости и манастири.

Ивановските скални църкви са част от световното наследство на ЮНЕСКО и пазят стенописи от времето на цар Иван Александър.

XII–XIV в.

Съвременност

В ждрелата се прокарват тунели и мостове – новите следи на човека.

През Искърското дефиле минава една от най-живописните железопътни линии на Балканите, с над 30 тунела и десетки мостове.

XX–XXI в.